МНОГО ОТ ВАС Я НОСЯТ, НО НЕ ЗНАЯТ ЗАЩО! ЕТО КАКВА СИЛА КРИЕ ГРИВНАТА НА ИСУС!

МНОГО ОТ ВАС Я НОСЯТ, НО НЕ ЗНАЯТ ЗАЩО! ЕТО КАКВА СИЛА КРИЕ ГРИВНАТА НА ИСУС!

Advertisement:

ИИсусе Христе, спаси Господи, помилуй твоя раб и по неговите свети молитви, помилуй и мен окаяната…”, „Господи ИИсусе Христе, помилуй твоя раб…”

Това са част от молитвите, които двете монахини от „Мъглижкия манастир „Свети Николай Чудотоворец“ изричат, докато заплитат поредната „Христова броеница“ или умаленото й копие, известно Христова или молитвена гривна, пише zajenata.bg

Последната от няколко години е буквално хит, въпреки че има големи разлики между истинската, ортодоксална манастирска Христова броеница и гривна, и червените конци, гривни и различни китайски различни творения с мъниста, стъкълца, сини очи, кръстчета, знаци за безкрайност, с които се кичим по ръцете. 

Носим червените конци, убедени, че ни пазят от уроки, „зли очи“, магии и лошотии. За някои това е начин да заявят себе си, за други опорна точка, за трети дори един от белезите на лайфстайла, признак на друг вид духовна интелигентност.

Силата на тези Христови молитвени броеници не е в цвета на конеца, нито в броя на възлите в тях, а в Кръста, който се вплита в броеницата веднъж, и втори път, в деветте кръста, впелетени във всеки един от възлите, е тезата на монахиня Рахила от Мъжлижкия манастир.

Мъдрата и източена интелигентна жена, на средна възраст, е наследничка на името на една от емблематичните монахини и бивша игуменка на манастира, отишлата си от живота преди няколко години майка Рахила.

„Рахила Втора“, както сама се нарича с усмивка санданчанката Цветана, както е светското й име, е една от малкото монахини в България, които пазят това свише умение, присъщо основно на монасите в големите манастири като Рилския, Атонския, Бачковския – да заплитат Христови броеници и гривни.

Тя и другата монахиня в Мъглижкия манастир – Виниамина, са двете в Старозагорско, които пазят и се опитват да предават този  свят ритуал.

Защото да изплетеш Христова броеници или гривна, не е просто ритуал, то е свято дело и умение, изисква се не само духовна благост и святост, дълъг пост и молитва, вглъбение и любов към Ближния, но и търпение, мъдрост и сърцатост.

По думите на монахиня Рахила, светостта на броеницата и гривната идва не само от заплетените в тях кръстове, както и от броя на отделните възли, от които са направени – 33, 50, 100, 150 – всяко число със своя духовна символика, но и от молитвите, с които се създава всеки един от възлите.

„Всяка молитва, изречена по време на плетката, има свой символ и смисъл”, добавя сестра Рахила, за която умението да плете Христова броеница е било буквално Божи дар и среща.

Когато преди 8 години попада във  „Врачешкия манастир“, преди да се замонаши окончателно, монахините там били на години и почти никоя вече не владеела това умение, нито имало кой да я научи.

Случайна среща монах от Атон и негов послушник от манастира, дошли на визита в сгушената Врачешка обител, станали повод послушничката тогава да усвои тази божа дарба.

Атонският ученик, който посветил Рахила в умението да усукването конеца и заплита странните възли, бил научен на това от грузински монах от Атон.

Дълга и прелюбопитна се оказва историята на Христовата гривна, пълна и с много суеверие.

 „Има и донадена символика”, пък е тезата на друга монахиня – сестра Евдокия от Девическия манастир на Казанлък.

„Дай, вържете ми червен конец! То не става така“, категорична е монахинята, за която българите сме повече суеверни, отколкото вярващи. – И в това и от това произтичали големите ни беди. Най- вече за душите ни. Защото едно е да носиш вярата Христова в себе си и по нея да редиш човешките си дела, друго е просто да се уповаваш на този конец да ти реши проблемите и сбъдне тленните желания, за които не носиш ни душа, ни усилия, а са само мода, накичена на китката на ръката ти.”

Advertisement:

От десетилетията си божа служба монахинята е научила, че в живота на човек става само това, „което е угодно на Бога и полезно за конкретния човек“. Другото просто ти се изплъзва.

Достолепната монахиня от Девическия манастир не владее тънкото изкуство на двете си сестри от съседния Мъглижки манастир. Навръх Възкресение дори в Девическата обител в Казанлък, служила по време на Руско-турската война и за лазарет, нямат от червените гривни за здраве и закрила. Няма и в черквите наоколо. Свършили. Надяват се монахините от Мъглижкия да ги доплетат до края на постите и веднага след празниците да заредят храмовете от Казанлъшката духовна епархия.

„Плетем ги, но напоследък не остава много време, сега покрай подготовката за Възкресение”, допълва на свой ред монахиня Рахила от Мъглижкия манастир, която освен рутинната работа и служба в манастира, е и нетитулуван организатор на живота в него. Тя се грижи да няма липси, да е китен и нареден божият храм, сити трите котки в него.

Паралелно с това и обучава една от новите послушнички в манастира.

Съгласява се обаче да ни посвети и покаже тайната на изработката на Христовата броеница и нейният умален вариант- гривната. Оказва се, че не е никак лесно, дори за чевръсти ръце и паметливи очи. Отвъд молитвите, които се изричат на глас или наум при заплитането на всеки специфичен възел, били те 33, колкото са Христовите години или 40, колкото дни е постил в пустинята божият син, е нужно и специално шило или отвертка, с които се помага при заплитането на отделните възли.

Към сложната харизматична плетка се добавят и специфични, странни движения, които създават допълнително 9 кръста при изработката на всеки отделен възел. Девет, колкото са ангелските чинове.

За символичното Христово число 33 се изброяват и възлите, които се заплитат при изработката на самия кръст, в средата на гривната или броеницата. Последната може да е на няколко отделни сектора разделена, но задължително трябва да е от хубав вълнен конец.

„Цветът не е от значение”, казва сестра Рахила, макар да имало предпочитания основно между черната броеница или гривна при мъжете, и червените за жените. Можело обаче да са и сини, бежови, лилави.

Най- важният символ е кръстът в тези гривни и броеници и силата на молитвата, с която са заплетени, както и вярата, с която носещите ги ще си помагат в трудните дни. 

Тези гривни на практика са като частица от Бога в нас, или подвижен малък храм, молитвеник, който по всяко време можем да използваме, за да се помолим за нас, грешните, или за наш близък, ближен.

„Живеем в много трудно време, с много гонения и изпитания, време, за което светите ни отци, светците преди нас, са отправяли молитви да не са част от него и за нас, грешните в него. Затова е от изключително значение да живеем в мир с душата си, с Бога”, казва монахиня Рахила, преди да сплете пръсти за поредния кръст от Христовата гривна, която нарича за следващата анонимна търсеща спасение душа.

В мига, в който наплете с кръстове 33 -те възела, черната гривна я чака допълнителна обработка: на парче дърво се завалва плетката, докато възлите придобият симпатична овална и мека форма, казва още сестра Рахила.

Заръчва ни пак да идем. За да си поговорим за живота и това как бива да го живеем.

Защото много пакости правели хората напоследък. Със себе си и с земята, на която са.

И в желанието си от грях да спасят душата си, залитали по различни неща: като това да прегърнеш големия, над 100 годишен бор зад манастирската обител, в който по странен, езически обичай, според монахинята, хората замушвали и монети в кората му. Кой знае за какво, суверие някакво, чуди се божията рабиня, за която предстоящото Възкресение ще е третото, което ще посрещне в мъглижката обител, заедно с останалите си две сестри, трите охранени котки и миряните, тръгнали да дирят спасение за душата си, надежда за дните си и ближния.

Или просто червени плетени молитвени гривни, като парче вяра за всичките ни последващи дни.

Източник: bradva.bg

Advertisement: