Българин се ВЪРНА ОТ СМЪРТТА и разкри СТРАШНОТО ПРОРОЧЕСТВО за БЛИЗКОТО НИ БЪДЕЩЕ!

Българин се ВЪРНА ОТ СМЪРТТА и разкри СТРАШНОТО ПРОРОЧЕСТВО за БЛИЗКОТО НИ БЪДЕЩЕ!

Advertisement:
Advertisement:

Ясновидството е феномен, с който всеки ден се срещаме, обяснява пред „ШОУ“ върналият се от оня свят творец

Замърсена обезболяваща инжекция, сепсис и…”Днес е петък. Един от вас ще трябва да умре, казва докторът, който влиза в реанимацията на „Пирогов”. Докторът не е екстрасенс.

Ако беше, щеше да заподозре, че сред кандидат мъртъвците се намира и писателят Пламен Григоров. Вече между живота и смъртта. Ако беше ясновидец, докторът щеше да забележи, че избраният мъртвец е именно писателят, който след 30 дни в кома ще напише книгата си „До оня свят и обратно”.А след време ще сътвори и „Ясновидците и техните пророчества”. Уви, докторът, който много пъти е патрулирал на границата между живота и смъртта, не е нито екстрасенс, нито ясновидец. Той е един от анонимните феномени, описани в бъдещата книга на умиращия писател, в която ги няма нито Ванга, нито Нострадамус.

Advertisement:
Advertisement:

Днес прескочилият трапа Пламен Григоров вече е издал своите „Ясновидци…”, но не раздава присъди и не коментира. Започва от пророчествата и приключва с технологията на ясновидството.

В откровение пред „ШОУ” писателят признава, че е лаик по темата. Добросъвестен лаик.

Всичко започна в началото на демокрацията, когато бях журналист в „Българска армия”, разказва Пламен Григоров. Имаше бум на екстрасенси и врачки. Разни кикита-микита тропаха по врати и под кревати. Журналистиката ми позволи да се докосна до хора с истински свръх способности. Срещнах над 100 души, представящи се като екстрасенси, врачки или гадателки. Преди да избродя феномените от А до Я, т.е. от Нострадамус до Ванга се запознах с много интересни хора между А и Я. За съжаление над 500 стр. емпиричен материал изчезна от редакцията на „Народна армия”. Нямаше как да възстановя всички интервюта. Остана идеята да напиша такава книга, която да постави нещата на твърди основи, макар и информационно. За мен вече беше ясно, че истинският ясновидец е като истинския поет, гений, явление, които не се срещат всеки ден. Днес може да напише гениално стихотворение, но утре няма да може да сътвори и ред. Същото става и с ясновидците. И при тях има дни, в които говорят с боговете, условно казано, или с извънземните или с който и да е. Или общото информационно пространство им казва нещо важно …Познавам доста ясновидци в България. Повечето от тях са неизвестни. Не говоря за мошениците по телевизиите – те са сто процента идиоти.

Кои са българските феномени, които не отстъпват, а превъзхождат, Нострадамус, Ванга или Севрюкова?

Има една жена от Стражица, и до днес не знам името й, но е жива и много добър човек и гадател. Как се запознах с нея? Писах материал по повод писмото на един турчин за златото на Вълчан войвода. Страхотен излезе. Реших отново да намина. Бях му запомнил къщата в източната част на Стражица. Вървя натам и изведнъж една женичка, закръглена, бяла, седнала на пейката пред портата на родната си къща, ме заговаря: „Онези, които те ограбиха, ги познаваш. А аз вече бях турил пепел на грабежа в апартамента ми в „Овча купел”. Тя обаче пак поръси сол в раната. Всеки ден се разминаваш с тях по стълбите. Няма да им казвам имената. Само ще се смразиш с тях и нищо няма да върнеш. Сетих се, за кои става въпрос. Но това, както и да е. Жената продължава. Искам да ти кажа, че майка ти е много зле. И да знаеш, нейната атрофия на мозъка е в резултат на удар, някой я е ударил в главата…Майка ми живее в едно село. Къде е София, къде е Стражица, а това нещо наистина се беше случило. Тази жена ми занареди и други неща, отговори ми на ред въпроси, които таях в себе си. Всичко беше точно. Настръхнах. Говори и за миналото, и за бъдещето. Позна за брат ми, който беше директор на завода за велпапе и всичко му беше пълно и равно, но го чакало нещо лошо. И наистина: случиха му се проблеми с приватизацията, няколко месеца по-късно жена му получи тежък инсулт. И ден-днешен е парализирана. Ходих още един или два пъти при нея и винаги се убеждавах, че е от българите, които наистина имат способности. Разказа ми и невероятен случай, когато

полковник от сирийското разузнаване предсказал събитията, които стават в Сирия днес. Може да ти стори лъжа или сензация, но имам и снимки с полковника, казва ми жената. Тогава съм десетгодишна. Беше 1966 г. Тогава разузнавачът полковник избягал у нас, но непрекъснато се връщаше в Сирия. Беше човек на КГБ и руснаците. В социалистическа България двете му дъщери учеха в Икономическия техникум във Велико Търново. Още тогава той говореше, че бъдещата световна война ще започне от Сирия. Казваше го без претенции за някакво пророчество. На снимката бяхме щракнати той, едната му дъщеря и аз. Значи още през 1966 г. мъжът каза, че краят на света и на човечеството, третата световна война, ще започне от Сирия. Този човек после загина. Ако питате мен, това, неговото, не е информация, а пророчество. Нито Нострадамус, нито Ванга са правили подобни безкрайно конкретни предвиждания. И ето всичко се сбъдва…

Но да продължим с българските пророци. Тези дни един мой приятел ме свърза с една гадателка и лечителка от Мало Конаре. Таня Маврова се казва. Обаждам й се по телефона и само по рождената ми дата и двете ми имена ми каза изумителни неща.

Беше много точна и много коректна, за съжаление защото предсказанията й бяха не особено приятни.

Най-невероятният ми сблъсък с пророчества беше с Ванга, при която лично никога не съм ходил. Задочно стана. Имах един сержант Жабов, Петър Жабов. Нямаше деца, но имаше много хубава жена. Брат му беше граничар в Петрич. Урежда му среща с Ванга. Както си му е редът с бучка захар, чакат там на голямата опашка и по едно време тя се провикнала – я да влязат ония двамата, дето нямат деца, бе. И Жабов като тръгна, аз го инструктирах всичко: какво да каже, какво да направи, всичко. Връща се Жабов, смее се. Какво се хилиш, бе, докачих се аз. Ами, тръгнахме към нея, разказва, а тя излезе, посрещна ни на някаква тясна пътечка с плочки и се развика: „Като ви гледам какви сте млади, какви сте хубави, що сте дошли при мене, бе, тя тая работа не става с гаданье, тя става с ебанье. Я да ми се махате оттука, ще идете в София при един доктор да ви прегледа, да ви такова, после може да отидете на на санаториум в Поморие и ще имате деца. Това е всичко, дето им е казала. Какво става после? После те си осиновиха едно детенце, което го отгледа Жабов. И доколкото знам сега това дете е станало моряк. И е направило параклис. Но няколко години, след като го осиновиха, Жабов се разведе с жена си, тя се омъжи за някакъв доктор и си роди собствено дете от него. Не от Жабов. Нямат нищо общо. Той пък си отгледа осиновеното дете и понеже беше алкохолик, за съжаление, разбрах, че е починал.

И да ти кажа нещо друго. При всички мои описани 101 случая на феномени, всички до един бяха минали през някакво екстремно преживяване. Ако Ванга е минала през вихрушка, друг беше преживял кома, трети беше получил своя дар след менингит или друго тежко заболяване, или пък преживяване, четвърти…

А, да си припомня още един описан случай. Нали съм военен, в Сливен имах едно момче, много добър войник беше. Стоян Марков се казваше. Аз го открих и чрез генерал Люцканов дойде в „моето” поделение навремето. Този войник, като влезеше в строя получаваше припадъци. Неговите обяснения са, че ги получава под въздействието на мозъчното поле на тия, които са вече в строя. Иначе този Стоян Марков от с. Тополчане не симулираше и не беше никакъв епилептик. И аз като журналист в „Народна армия” при посещението ми в това поделение успях да се срещна с него и прекарахме една нощ във военния хотел в Дома на Народната армия. Той ми направи пълен здравен преглед. Направи така – обгърна ме с ръцете от косата до петите. Каза ми, че не „вижда” само кожата. Сканира ме, грубо казано. Той самият ми обясни всичко така: „От очите ми излизат два лъча и като скенер работят, с тях виждам всичко.” Мислех си, че ме лъже.

Но после…след един месец, отидох да проверя неговата диагностика във Военномедицинска академия. И всичко се доказа. Най-трудно на академиците от академията беше да обяснят двата кръвоизлива на язвата на дванайсетопръстника. А съм лежал два пъти преди „сканирането” на Стоян Марков в болницата за кръвоизлив. Но Марков „видя”, че имам калцирана язва на дванайсетопръстника, която тука, във ВМА не можаха да я видят. И се наложи рентген, мъчително бъркане на два пъти със сонда, много тежко изследване, та чак тогава откриха тая калцираност. Марков видя и друго недиагностицирано. Видя срастванията ми на белия дроб. Абсолютно всичко видя този човек и по едно време разбрах, че отишъл в лабораторията на проф. Връбка Орбецова и беше спасил сума ти хора.

Всеки човек в даден случай е ясновидец, екстрасенс или Бог знае какво. Влиза във връзка с „ония” или онова, което аз наричам информационни полета. Нека ти разкажа случаи, в които аз съм съвсем пряк свидетел, участник и потърпевш…Имахме един опел кадет.

Пътуваме от Велико Търново към София. Преди Севлиево спираме да пием кафе, да ядем от прословутото им шкембе и жена ми разказва: „Сънувам снощи един сън, яздя един бял кон, обаче спираме да пием кафе в едно заведение. На тръгване една жена тича след мен, държи чантата ми в лявата си ръка, вика „госпожо, госпожооо, забравихте си я.”Допиваме кафето, изяждаме чорбата, паля колата, тръгваме си, а след нас една задъхана жена тича, държи чантата на жена ми в лявата си ръка и вика „госпожооо, забравихте си чантата…” Набих спирачки на практика всичко се бе случило като в съня.

Всеки човек може да пророкува

Бях офицер в Стара Загора в радиолокацията, но исках да отида в Горна Оряховица, където имаше поделение за електронна радиоборба.

Бях си уредил всичко, дойде и заповедта, оставаше само да почерпя, но една сутрин жена ми обяснява, че сънувала как ме местят в поделение в Сливенския Балкан. Бе викам, какъв е тоя балкан бе, то там няма радиолокация. Сънят на жена ми обаче се оказа пророчески. Пренасочиха ме до второ нареждане в поделение в Чумерна, където строихме ракетна база. Та и обикновеният човек понякога има пророчески сънища.

И сега за себе си. Годината е 1986-а. Съпругата ми бременна със сина, щерката спи. Месецът е декември. Изведнъж виждам наяве, не насън, как нашата къща на село почва да пада, падат тухлите, и там една жена…помислих, че е майка ми. Скочих и почнах да викам: Къщата падна. Жена ми и тя рипна, каква къща бе, ти си сънуваш. И точно в този момент се усети трусът – на 6 декември 1986 г. Епицентърът наистина беше в Стражица. Скачам, бягам, свързвам се по телефоните, но най-необяснимото беше, това, което твърди моят племенник: че ме е видял, точно в този момент да гледам към стълбището на къщата.

Сега, ако говорим за ясновидство и защо Бог ни е пратил пророчествата, ще се върна отново на оная гледачка от Стражица, за която споменах в началото. След време, веднъж жена ми ходи с етърва си при нея. Влязоха, нищо не й позна, но след една седмица получи инсулт. Явно не беше във форма. Забелязал съм, че при врачки трябва да се ходи сутрин рано, когато сетивата им са свежи, както се казва, или изобщо да не се ходи. Все пак гадателите, ясновидците и всякакви врачки не са биороботи.

Знам, че очаквахте да ви говоря за Ванга, Слава Севрюкова, Петър Дънов, Любомир Лулчев или Нострадамус. И тях ги има в книгата ми „Ясновидците и техните пророчества”. Но трябва да знаете, че принципна разлика между различните пророци няма. Нещо повече – всеки човек в даден екстремен момент може да получи ясновидско видение. Всичко се крие в настройката на мозъка в даден момент. В този момент при различните хора в екстремно състояние мозъкът им се пренастройва на различна честота според ситуацията. Световното информационно поле работи с различни честоти. Според честотата, на която се пренастройва мозъкът на човека, повече или по-малко устойчиво, той може да се свърже с най-различни мрежи или полета от световния информационен поток. Тогава се осъществява контактът и пророческите или ясновидските видения са само резултат от този контакт.

Симон Боливар печели битка с помощта на астралното си тяло

„Има един малко известен случай, който може да бъде обяснен именно с този феномен, разкрива Пламен Григоров. Легендарният ръководител на боливийската революция Симон Боливар в даден момент изпада в критично положение на фронта. Войските му са блокирани. И в бункера, намиращ се в едно подземие, ръководството на бунтовническата армия се оказва изолирано от бойните действия, блокирано в бункера, в едно подземие. Нямат връзка с фронта, с бойните действия, с нищо. Това го разказва, т.е. записва го и го документира, неговият началник щаб. В този момент Симон Боливар казва: „Сега ще изпадна в едно странно състояние и може да ме помислите за умрял. Не ме пипайте, не ме докосвайте, аз ще се върна. Сега за малко ще напусна тялото си и ще се върна след известно време. Ще ви докладвам какво е положението на фронта и откъде могат да минат нашите войски, откъде да пробием и да помогнем на нашите”. Началник-щаба му разказал, че след това Симон Боливар изпаднал в сън. „Пребледня като мъртвец, в един момент не се стърпях и го пипнах, беше ледено студен. След известно време руменината му започна да се възвръща, той бавно отвори клепачите си, някак си се изтръска и се събуди окончателно. Каза ни: „Да, бях на фронта, срещнах се с полковник еди-кой си – командващият им, положението е такова и такова. Нашите войски могат да минат единствено оттам и там”. Войските минават именно през указаното място и печелят битката. Началник щаба се срещнал с пленения командващ противниковата армия и го попитал: „ Искам да ви задам един въпрос: Преди атаката нашия Симон Боливар идва ли при вас?” – Оня отвърнал: „Да, видях го от плът и кръв. Дори говорих с него” – А не се ли запитахте как се появи във вашия бункер?..” – „Да, запитах се, но не можах да си обясня…” Ето това е документиран случай с историческа личност, която е използвала астралното си тяло в екстремален момент, разказва нашият събеседник Пламен Григоров и допълва: „И такива случаи има много!”

 

Източник: bradva.bg

Advertisement:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *